Накратко:

• Информацията тук е базирана на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) и Административнопроцесуалния кодекс на България (АПК) и може да не важи в чужбина.

• Най-важните права, които имате като податели на сигнали, са правото самоличността ви да бъде защитена, правото да получите информация относно развитие по сигнала ви, както и правото на защита и достъп до мерки за подкрепа

• Все пак трябва да имате предвид, че не разполагате със същите права, ако сигналът ви е анонимен или се отнася до нарушение, извършено преди повече от две години

На теория в законите е заложено, че гражданите могат да служат като коректив на властта по много и разнообразни начини. Правото на глас, правото на референдум правото за достъп до публична информация са само част от предопределената ни от законодателството власт.

Не по-малко важно е и правото ни да подаваме сигнали – до държавни институции, до органи на властта, до частни фирми. Именно чрез него можем директно да подобрим средата си и да сезираме съоветните власти, когато се опитват да ни връзват тенекии.

Но българинът най-много мрази някой да го прецаква. А когато става дума за чиновнически бумащини, забулени в адвокатски език и пълни с препратки към препратките към наредбите към законите, е много лесно някой да ни преметне, да ни поизлъже леко за правата ни и изведнъж да се окаже, че сигналът ни е стигнал само до кошчето за боклук в нечий офис.

За да можем качествено да си търсим правата, трябва първо да ги познаваме. Именно затова от “Подай сигнал” сме ви приготвили списък с главните права, които вие, гражданите, притежавате като лица, подаващи сигнал:

1. Правото да подадете сигнал

Да, това може би звучи очевидно, но реално погледнато е най-важното право в този списък. Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛПСПОИН той важи за нарушения в точно определени области, които обаче покриват виртуално всичко, за което бихте могли да подадете сигнал.

Имаме право да подадем всякакъв сигнал – устен, писмен, анонимен, поименен. Служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, са длъжни да документират и регистрират оплакването ни, независимо дали и как то ще бъде обработено.

2. Право на анонимност

Макар и в ден днешен често да чуваме, че е невъзможно да си анонимен в този изключително свързан от медиите свят, това не важи са сигнализирането. Ако в сигнала ни липсват трите ни имена и адрес за връзка с нас, той се счита за анонимен и не е нужно да бъде разгледан. Въпреки това ние имаме правото да го подадем, а институцията има задължението да го разгледа, макар и да не може да заведе дело по него. Повече за разликата между анонимни и публични сигнали можете да научите тук. (линк към статията)

3. Право на защита на личните данни

Когато подаваме сигнал, институциите са длъжни да запазят самоличността ни в тайна за обществото – достъп до нашата информация би трябвало да имат само служителите, на които данните ни са необходими за изпълняване на служебните задължения (чл. 31, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН).

Според ал. 4 на същия член, институциите могат да разкрият самоличността ни само при нашето изрично писмено съгласие, а според чл. 32, ал. 2 всички ненужни лични данни, които случайно бъдат събрани за нас, трябва да бъдат заличени. Тоест ако например от РЗИ разберат, че баба ви се казва Ефросина, те са длъжни да заличат тази информация, освен ако баба ви Еми не е по някакъв начин замесена сигнала. Но молим ви, не подавайте сигнали срещу бабите си. Наслаждавайте се на бабината лютеница и защитената анонимност на спокойствие!

4. Право да получите информация

Или право да получите известие за получаване, препращане, развитие по сигнала и/или предприети по него действия

Според чл. 16 от ЗЗЛПСПОИН имате правото:

• да бъдете информирани за получаването на сигнала в срок от 7 дни след получаването му (т. 1)

• да бъдете информирани за препращането на сигнала ви до органа за външно подаване на сигнали (Комисия за защита на личните данни), в случай че той трябва да предприеме някакви мерки (т. 11, б. „г”)

• да бъдете известени за предприетите действия и резултатите от проверката по сигнала най-късно три месеца след като е потвърдено получаването (т. 4)

Едновременно с това чл. 114, т. 8 от АПК разпорежда, че ако исканията са неоснователни или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват мотивите за това. С други думи ако сингалът ви бъде отхвърлен, вие имате правото да разберете мотивите за това.

Тоест, ако с вашия сигнал се случва нещо, вие имате правото да знаете какво и защо, а институциите имат задължението да ви уведомят.

5. Право да получите достъпна информация

Право да получите ясна и достъпна информация относно процедурите по подаване на сигнал, както и за своите права и задължения при сигнализирането

Според същия този „велик” чл. 16 от ЗЗЛПСПОИН, обаче т. 5, институциите са задължени при поискване да ви обяснят точно, ясно и достъпно как да подадете сигнал до компетентния централен орган.

Същевременно чл. 114, т. 2 от АПК пък ни уведомява, че органите, до които са подадените предложения и сигнали, трябва да разяснят на подателите техните права и задължения.

6. Право на достъп до мерки за подкрепа

Според чл. 35 от ЗЗЛПСПОИН сигнализиращите лица имат право на достъп до мерки за подкрепа – изчерпателна, независима, безплатна и достъпна информация и съвети, които се предоставят индивидуално и поверително относно процедурите и мерките за защита, както и помощ пред всеки орган, необходима за тяхната защита срещу ответни действия.

7. Какви сигнали НЕ се разглеждат

• По регистрирани анонимни сигнали или сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години, не се образува производство.

• Не се разглеждат регистрирани сигнали, които не попадат в обхвата на ЗЗЛПСПОИН и съдържанието на които не дава основания да се приемат за правдоподобни.

• Регистрирани сигнали, съдържащи очевидно неверни или заблуждаващи твърдения за факти, се връщат с указание към сигнализиращото лице за коригиране на твърденията и за отговорността, която носи за набедяване по чл. 286 от Наказателния кодекс.