Накратко:

   – Стълбицата на йерархията на институциите в република България е подредена така: Президент, конституционен съвет, законодателна, съдебна и изпълнителна власт, област, община, (район), кметство.

   – Най-важният орган на управлението на една държава е нейната най-важна единица – народът.

Всяко едно стъпало от стълбицата на властта има различни функции и отговаря за различни проблеми. В контекста на подаването на сигнали е важно да знаем към кого трябва да се обърнем, за да можем точно и ясно да сигнализираме до правилната институция и да забързаме обработването и решаването на проблема колкото се може повече.

Така например няма нужда да звъним на 112 при авария или неочаквано спиране на тока вкъщи. Правилно би било да се свържем с дружеството, което отговаря за електроснабдяването в нашия район (напр. EVN). Ако не сме сигурни, можем да направим справка и да проверим на сайта на Министерството на енергетиката.

Когато говорим за йерархия на институциите в република България, можем да я разделим на две – йерархия на държавната власт и йерархия на местната власт. Тук първо ще се спрем за кратко на държавната власт и после ще разгледаме по-конкретно местната, към която е по-вероятно да ви се наложи да подадете сигнал.

I. Йерархия на държавната власт

1. Президент – Държавен глава, олицетворяващ единството на нацията. Понеже България е парламентарна, а не президентска република, има главно представителна власт – може да налага вето на решения на НС и да съставя служебно правителство. Избира се през 5 години.

2. Конституционен съд (КС) – Главната му задача е да тълкува конституцията и на база на нея да решава спорове за компетентност (дали един или друг орган трябва да се занимава с даден проблем) и при нужда да обявява избори, партии или сдружения за противозаконни

3. Законодателна власт: Народно събрание (НС) – Приема и отменя закони и осъществява контрол над Министерски съвет, като може да го събира и разпуска. Накратко: там са всичките депутати, които виждаме по телевизията. Избира се през 4 години (или предрочно, както знаем от опит).

4. Съдебна власт: Висш съдебен съвет (ВСС), съд, прокуратура и следствие – Защитава правата и интересите на населението, осъществява правосъдието в името на народа. Има директно влияние върху гражданите – може да ги призовава, да ограничава правата им при нарушаване на законите и да отнема имуществото им.

5. Изпълнителна власт: Министерски съвет (МС) – Осъществява политиката на страната, осигурява обществения ред и сигурност, информира и предлага закони на НС. Централните органи на изпълнителната власт са Министерски съвет, министър-председател, заместник министър-председателите и министрите, като освен това за органи се считат и:

• Председатели на държавни агенции (напр. “Национална сигурност”, “Закрила на детето”, НСИ и тн.)

• Държавни комисии (напр, Комисия за защита на потребителите и тн.)

• Изпълнителни директори на изпълнителни агенции (напр. Агенция по заетостта, Агенция за социално подпомагане, Изпълнителна агенция за българите в чужбина и тн.)

• Ръководители на държавни институции, създадени със закон или постановление на МС, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт (напр. Национален студентски дом, Агенция “Митници”, НАП, НОИ, НЗОК, НСО, СЕМ, Патентно ведомство и тн.)

Тук се крие и връзката между държавната и местната власт – териториалните органи на изпълнителната власт се водят областните управители и кметовете на общините, районите и кметствата, както и кметските наместници.

II. Йерархия на местната власт

1. Област

• 28 на брой

• регионално управление на държавната власт

• обхват: повече от една община

• ръководител: областен управител, който от своя страна се ръководи от Министерски съвет

• финансиране: държавен бюджет

• провежда държавната политика

• координира дейността на институциите

• следи за законосъобразност

2. Община

• 265 на брой

• основна административно-териториална единица на местната власт

• обхват: едно или повече населени места; минимум 6000 души

• ръководител: кмет и общински съвет

• финансиране: от субсидии и местни данъци и такси

• изгражда и провежда политиката за развитие на общината

• има право да определя размера на данъците

• отговаря за управлението на строителство, образование, здравеопазване, социални услуги

3. Район

• само в градове с население над 300 000 души – София, Пловдив и Варна

• подразделение на голяма община

• ръководител: кмет

• изпълнява решенията на общинския съвет

• административни услуги

• отговаря за управлението на строителство, образование, здравеопазване, социални услуги на ниво район

4. Кметство

• най-малката административно-териториална единица

• обхват: едно или повече населени места с минимум 350 души население

• ръководител: кмет, който се избира от гражданите

• организира местни услуги

• има административни функции

• връзка между жителите и общината

5. Суверенът (Народът)

Може би най-важната част от йерархичната подредба на държавата сме ние, гражданите – физическите и юридическите лица. Ние имаме право да избираме президент, Народно събрание, кметове и общински съветници, да гласуваме на референдуми, да изразяваме своето мнение, да се трудим, да се сдружаваме и да получаваме достъп до информация.

Макар и да изглежда, че стоим в полите на планината от бюрокрация, институции и агенции, ние всъщност сме тези, които би трябвало да имат най-много власт над тях. Гражданското участие и общественият натиск са главните средства, чрез които можем да станем част от управлението на държавата, в която живеем – а не просто поданици на бумащина и корупция.

Гражданите и сигнализирането при нередност

Когато става въпрос за подаване на сигнали и очаквани резултати, е от изключително значение познаването на държавните органи и тяхната функция. 

• За проблеми, които виждате на улицата или в квартала, като дупки на пътя, боклук извън кофите и неработещо улично осветление, вероятно трябва да се обърнете към местната власт (общината) или някое от звената ѝ. 

• Ако става дума за нередност, която не влиза в компетентностите на общината и/или за нея има изрично посочен национален контролен орган, можете да подадете сигнал до органите на държавната власт. Това може да се случи например при нередности на работното място (опасни условия на труд, неизплатени заплати и тн.), незаконно строителство, незаконна сеч, данъчни и осигурителни нарушения и корупция.

• Ако не сте сигурни как и към коя институция точно трябва да подадете сигнал, изпробвайте чатбота на Подай сигнал, опишете проблема подробно и вижте възможностите, които ще ви предложи. Помнете, че институциите са длъжни да препратят неправилно подадения ви сигнал до съответните компетентните органи и да ви уведомят за това.

Алеко Константинов някога е казал: “Опознай родината, за да я обикнеш”. Не можем да обещаем, че след опознаването на българските институции ще получавате пеперуди в стомаха при мисълта за НОИ, но знаем със сигурност, че граждани, които познават системата и своите права, по-рядко стават жертви на измами, корупционни схеми и бюрократични въртележки.

Приятно сигнализиране!