Накратко:

Накратко:

• Информацията тук е базирана на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на България и може да не важи за частни фирми или в чужбина

• За анонимен се счита всеки сигнал, в който не са посочени трите имена, както и валиден начин за връзка с подателя (точен пощенски адрес, имейл, телефонен номер).

• Независимо анонимни или публични, всички сигнали се разглеждат, но на база на анонимен сигнал не може да се заведе дело. Анонимният сигнал не може да се проследи.

• Връзката с подателя на сигнала е важна, защото той може да бъде потърсен за допълнителни разяснения по сигнала.

В края на статията са приложени всички членове от Административнопроцесуалния кодекс, които са споменати или цитирани тук.

Подаването на сигнали в съвременна България винаги е било нещо като мит, който се шепне около лагерния огън (или чушкопека), далечна легенда, разказваща за ужасите на бумащината и администрацията, заобиколена от какви ли не лъжи и недоразбирания.

Едно от тези често срещани обърквания са анонимните сигнали – могат ли да се подават изобщо, разглежда ли ги някой и каква е разликата между тях и поименните (публичните) сигнали.

Понеже от „Подай сигнал“ имаме за цел да вдъхнем смелост на всеки, желаещ да подобри средата си, като държи съответните органи отговорни, в следната статия ще си поговорим именно за разликата между поименните и анонимните сигнали.

Като за начало, нека се уточним. Източникът на долупосочената информация е Глава осма от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на Република България. Тя урежда „предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции“ (чл. 107, ал. 1), или на български език – тук става дума само за сигнали, подадени към държавни или главно финансирани от държавата органи и институции (например РЗИ, МОН, СЕМ или някоя община). Ако искате да подадете сигнал до частна фирма или някъде в чужбина, вероятно тези правила не важат.

След като разяснихме тази подробност, е време да пристъпим към съществената част. Ето и отговорите на няколко въпроса, които може би си задавате по отношение на анонимните и публичните сигнали:

Какво се счита за анонимен сигнал?

Най-общо казано, повечето институции считат за анонимни онези сигнали, които не съдържат три имена, точен адрес за кореспонденция, електронен адрес (имейл), както и телефонен номер за връзка на подателя.

Освен това за един сигнал може да бъде счетен за анонимен и ако подателят му не може да бъде открит на посочените от него контакти – адрес, имейл и телефонен номер. Във всеки случай на уебсайта на конкретната институция, към която искате да подаде сигнал, има информация за това какво трябва да включите в него.

За пример можете да видите страниците на Столичната регионална здравна инспекция, и Държавната агенция ,,Електронно управление”.

Каква е разликата между анонимен и поименен сигнал?

Освен че поименният (публичен) сигнал съдържа информация за самоличността на подателя и канал за връзка с него, според АПК: „Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.“ (чл. 111, ал. 4).

Това не означава непременно, че сигналът няма да бъде разгледан и проблемът няма да бъде решен – означава само, че не може да се образува дело на база на сигнала, т.е. никой не може да бъде осъден.

Анонимни сигнали до 112 за ПТП, до КАТ за подвеждаща пътна маркировка, до общината за неправилно изхвърлени отпадъци и т.н. би трябвало да бъдат разгледани и решени. Представете си обаче, че подавате сигнал за корупция до прокуратурата – как биха могли те да обвинят някого, ако подателят на сигнала може да бъде както осемгодишно шегаджийче с ChatGPT и малко въображение, така и баджанака на шурея на баба ви от Катманду.

Друга съществена разлика е, че като анонимен подател, никой не може да ви уведоми за прогреса по вашия сигнал – дали вече някой е сигнализирал за този проблем, дали е разрешен, дали не е извън компетентностите на институцията, към която сте се обърнали.

Мога ли да подам анонимен сигнал?

Да.

Дали той ще бъде разгледан, зависи от конкретната институция, както и вида сигнал. 

Разглеждат ли се анонимните сигнали?

Да, освен ако институцията не е посочила друго. На страницата на Прокуратурата на Република България например пише, че, ако сигналът се счете за анонимен, това може да доведе до „оставянето му без разглеждане“.

Имайки предвид, че прокуратурата като орган се занимава с дела и обвинения, сигналите до нея е логично да са свързани с образуването на производство, което, както вече споменахме, е невъзможно при анонимност на подателя. В този смисъл това предупреждение на сайта изглежда в реда на нещата.

За какво мога да подам анонимен сигнал?

В общи линии за всичко, при което няма да се стигне до завеждане на дело. Институциите са длъжни да уважат сигнала и, ако не се стига до образуване на производство, да разрешат проблема.

Според АПК „Сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.“ (чл. 107, ал. 4).

Защо да подам поименен сигнал?

Първо, ще бъдете уведомени за всяко развитие по сигнала, както и мотивацията зад това развитие. Ако например сигналът ви трябва да бъде пренебрегнат или пренасочен към друга институция, ще бъдете уведомени защо.

Второ, могат да се свържат с вас за уточнения или разяснения по сигнала. Ако нещо в описанието е неточно или неясно или ако се налага да предоставите допълнителна информация по случая, отговорните органи ще могат да се свържат вас, за да вземат правилните мерки за отстраняване на проблема.

Трето, но не по важност: Прокуратурата ще може да предприеме действия. Ако подавате сигнал за корупция или конфликт на интереси, към лицето ще може да бъде повдигнато обвинение с последващо разследване и съдебен процес. Ако например подадете анонимен сигнал за корупция, колкото и силни доказателства да сте приложили, прокуратурата не може да образува производство на база на вашите анонимни показания.

Четвърто, институциите така или иначе са длъжни да опазят личните ви данни и да не споделят самоличността ви. Поименното подаване на сигнал само би улеснило работата на службите при хипотетични проблеми със сигнала ви.

В крайна сметка изборът винаги остава един: Да бъдеш (анонимен) или да не бъдеш (анонимен)? Надяваме се че тази статия е разсеяла малко от неяснотата, заобикаляща този Херкулесов подвиг, още познат като подаване на сигнал. Когато става дума за сигнали от злободневието, е важно да помним, че самият подаден сигнал и резултатът от него са по-важни от това дали държавните служители знаят как се казвате и къде живеете. Изборът е ваш, правото на анонимност – също.

Приятно сигнализиране!

Като беше обещано, ето и всички извадки от Административнопроцесуалния кодекс, използвани в статията:

Глава осма: Предложения и сигнали

• чл. 107, ал. 1: По реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции.

• чл. 107, ал. 4: Сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.

• Чл. 108, ал. 1: Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да разглеждат и решават предложенията и сигналите в установените срокове обективно и законосъобразно.

• чл. 111, ал. 4: Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.